Идилия

Аз живея в райски кът:

пред блока плочки изпочупени,

по улицата - черен път,

отпадъци лежат натрупани.

От балкона - гледка чудна:

строителите цял ден псуват,

а нощем пък лежа си будна,

защото котките мърсуват.

Сутрин рано, от строежа,

будят ме със шум проклет;

двама цигани се ежат

покрай кофите за смет.

Витрината ми е мишена

за пясък и за кални пръски -

със скорост леко превишена

колите минат ли, я пръскат.

Стоя отвънка и въздишам,

опитвам се да измета,

от прах не мога и да дишам,

но какво ли от това.

Партиен офис е до моя,

с плакати, пълни с обещания,

а пък до него, на завоя,

е път за оф-роуд състезания:

затъват автомобилисти

и гумите въртят в калта,

но пък на смели мотористи

трасето ще е по вкуса...

А бе, живея в райски кът,

какво седя и се оплаквам,

дали ще има някой път

промяна? Вече не очаквам.