Идиофон!
ИДИОФОН
Писка чайник на котлона
Дразни
Аз бърборя с телефона
Думи празни
Оплаквам се и кухо
На пластмасовото Нокиа-ýхо
Tрън-дрън-мрънкам
*чайникът с хоботче
По чашката ми отегчено дрънка*
„Да бе да! Не бе не!
Заприличала съм на кюфте!
Шефа нещо все се кара!
Приятели ли? Моля?
всеки своята попара
сърба… всеки бяга
от чужда задушлива пара
Колата ми ръмжи, че гладна.
Вчера гоних 102 – пребих се,
паднах…
От вайкане съм запленена…
Не, бе! ЗаПЕЛЕНЕНА!
УПССС!!
„Батерията изтощена!“
„Мамка му! Защо сега?
Щях за Пена да редя!“
Уффф… със чая във ръка
Сама…
И с предателя ми, телефона
Пльоснах дупе на балкона.
Загледах се като идиот.
Гълъб – недобър пилот.
„За къде все бърза тоз народ???“
С опържени от Ай-фон мозъци
Сякаш струните вдън себе си
Са обезглавили с златни ножици…
-Господа, госпожици,
Загубили сте се по пътя
Към офиса – килия жалка
По пътя, скъпа,
Към купон със яко чалга…
Кога последно ви целуна
Музика от ваща струна?
Кога последно я употребихте?
Със нея бузки украсихте?
Превърнахте я в тетива на лък…
Преживяте кат крави залък
Сив, голям, ненужен… Камък…
И черви ви гроз гримаса…
Направете си подарък!
Усмивката е за украса…
Тъжно ми е щото
Все върти се колелото
И не мога да насмогна
На струната си да помогна
Тя отдавна се откъсна
Под съпровода на змията мръсна –
Живота-диригент ми „съсна“…
И завлечена между зъбците
На часовникови механизъм
Тик-так-тик… Излизам!
Викам си, бе, Пандишпане,
Какво ли трябва да ти стане
(дявол гушата да хване?)
За да осъзнаеш –
Къш на думите и почвай
Сърце от нотите източвай!
Като гъба стискай – да излезе тон!
Аз не съм ИДИОТофон!
И без струна ще вибрирам
Не на струна ще опирам!
Аз съм вече ИДИОФОН!
Сама създавам своя звук
За кръга си имам аз пергел
И на себе си на пук
Не с уста, а с триангéл
Ще повикам свой ангéл
И ще дрънкам, дрънкам докато
Не помисли някоя муза
Че я викам на обяд, а то…
Да нахрани ме и тя с живот…
Писка чайник на котлона
Майната на телефона
Чайник пее, аз танцувам
На живота се любувам
Заповядай на купона
С двама луди идиофона!!!
© Y. Panda Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви от сърце
-
Кога последно ви целуна
Музика от ваща струна?
Кога последно я употребихте?
Със нея бузки украсихте?
Превърнахте я в тетива на лък…
Преживяте кат крави залък
Сив, голям, ненужен… Камък…
И черви ви гроз гримаса…
Направете си подарък!
Усмивката е за украса…
Уникално точно Продължавай все така! -
Хахаха! Развесели ме!
-
Досега не съм виждала такъв стил на писане! Браво! Допада ми!
-
Интересно!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
