14 nov 2008, 15:31

Идиот

  Poesía » Civil
824 0 3

 

ИДИОТ 

 

Духовно ударих два-три акорда,
надменно изгледах телефонния звън,
небрежно си тръснах надясно бретона,
това е да имаш ти собствен стил.

 

С присвити зеници и стегната мутра,
със свъсени вежди... точно така.
Леко приведен - идеалната броня,
ще им покажа аз как се "спасява" Света.

 

Вечер съм скапан, но мизата струва,
нямало лесно, просто съдба,
густо ми става край мен да шушукат,
зареждам омраза от хорски сърца.

 

Един ден попаднах край детска площадка,
настъпи мълчание - взривено от смях,
огледах се, наоколо нямаше никой...
прониза ме мисъл - ИДИОТЪТ бях аз!

 

14.11.2008 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маранди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...