14 nov 2008, 15:31

Идиот

  Poesía » Civil
831 0 3

 

ИДИОТ 

 

Духовно ударих два-три акорда,
надменно изгледах телефонния звън,
небрежно си тръснах надясно бретона,
това е да имаш ти собствен стил.

 

С присвити зеници и стегната мутра,
със свъсени вежди... точно така.
Леко приведен - идеалната броня,
ще им покажа аз как се "спасява" Света.

 

Вечер съм скапан, но мизата струва,
нямало лесно, просто съдба,
густо ми става край мен да шушукат,
зареждам омраза от хорски сърца.

 

Един ден попаднах край детска площадка,
настъпи мълчание - взривено от смях,
огледах се, наоколо нямаше никой...
прониза ме мисъл - ИДИОТЪТ бях аз!

 

14.11.2008 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маранди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...