ИДИОТ
Духовно ударих два-три акорда,
надменно изгледах телефонния звън,
небрежно си тръснах надясно бретона,
това е да имаш ти собствен стил.
С присвити зеници и стегната мутра,
със свъсени вежди... точно така.
Леко приведен - идеалната броня,
ще им покажа аз как се "спасява" Света.
Вечер съм скапан, но мизата струва,
нямало лесно, просто съдба,
густо ми става край мен да шушукат,
зареждам омраза от хорски сърца.
Един ден попаднах край детска площадка,
настъпи мълчание - взривено от смях,
огледах се, наоколо нямаше никой...
прониза ме мисъл - ИДИОТЪТ бях аз!
14.11.2008 г.
© Маранди Всички права запазени
Хареса ми!
Поздравления!