14 нояб. 2008 г., 15:31

Идиот

832 0 3

 

ИДИОТ 

 

Духовно ударих два-три акорда,
надменно изгледах телефонния звън,
небрежно си тръснах надясно бретона,
това е да имаш ти собствен стил.

 

С присвити зеници и стегната мутра,
със свъсени вежди... точно така.
Леко приведен - идеалната броня,
ще им покажа аз как се "спасява" Света.

 

Вечер съм скапан, но мизата струва,
нямало лесно, просто съдба,
густо ми става край мен да шушукат,
зареждам омраза от хорски сърца.

 

Един ден попаднах край детска площадка,
настъпи мълчание - взривено от смях,
огледах се, наоколо нямаше никой...
прониза ме мисъл - ИДИОТЪТ бях аз!

 

14.11.2008 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маранди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...