Осъзнах, че съм идиот егоистичен,
на всяка се предлагам във анфас,
представям се като поет лиричен,
а всъщност съм си най-обикновен глупак.
Вървят след мене много пеперуди,
отчаяно ми пърхат със крила,
обичат секса, но искат любовта ми,
а тя е само за една единствена жена.
Идиот съм долен, щом не мога да устискам
на женската съблазън, от мига
желая всичките, но теб обичам,
това е мойто наказание сега.
Защо не се научих да живея
тъй кротичко, със разни блажинки –
жена във къщи да вършее и разтребя,
а аз да ходя като други по ...жени.
Не мога да живея по съжителство,
не зная как го правят, просто ми е жал
така докато чакам нещо истинско
то той, животът – излетял.
Идиот съм, щом съм си самодостатъчен и глупав,
да си живея сам и да ме е страх да се преборя
със страховете в мене, със любовта към моята избрана
оставам сам....ще чакам следващо прераждане и следваща изгора.
© Борислав тодоров Todos los derechos reservados