1 nov 2007, 17:04

Идваш... отиваш си...

2.1K 0 11
 

                                            Идваш... отиваш си...
                                            топъл си... студен си...
                                            на приливи и отливи!!!


  Липсвам ти, а не се обаждаш със седмици!?!
Очите ти говорят много, но устните болезнено мълчат...
Ръцете ти, прегръщайки ме, топлят... но колко топли
кибритена клечка...?


  Крием се като престъпници... а просто приятели сме...
Лъжеш я, когато идваш за поредната доза щастие с мен...
но вечер пак до нея заспиваш...


П.С.   Най-лошото за любовта на двама души е да се срещнат
 в неподходящ момент...!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пусни си песента на Ивана "Не тръгвайте със женени...." и ако имаш поне малко мозък ще ти просветне!!!
  • В това което си написала има малко истина.Човек сам съдбата си кове.
    Едно и също нещо погледнато през погледа на различни хора.........
    Изглежда различно.Аз така мисля.
  • Истина е! Но на този Свят има Сила наречена Любов!
  • времето е пред теб.
  • Спасявай се, докато можеш! Иначе много ще страдаш!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...