9 dic 2007, 11:43

Игра

  Poesía
1.2K 0 5

В дискотеката отново

влизат всички с гръм.

В луди танци пак се вихрят

и отбягва ги сънят.

С прическа на певица,

с тъмносини очила,

с дълбоко деколте

и с късата пола -

пристига новата звезда.

Изпод молива й черен

блесват пъстрите очи.

И прилежно оцветени,

лъскат ноктите й.

Тя е много талантлива,

тя във всичко е добра.

Няма спор, това е -

идеалът за жена!

Тази вечер на купона

ще блести сред всички тя.

Ще танцува до полоуда,

ще покаже и бедра.

И с погледът изкуствен

хвърля огнени искри.

С готовност тя се включва

в леки флиртове дори.

А щом капанът щракне

и оплете се някой мъж,

тя внезапно си отива

като топъл летен дъжд.

Само споменът за нея,

в най- красивите мечти,

ще проблясва на мъжете

в сладки сънища дори.

Тя не може да обича,

всеки нея нарани.

Само може да съблича

души в заблуда и мечти.

.............................................

От днес такава аз ще бъда!

За радост може би, или тъга?

Но не ще последвам пътя,

аз на леката жена!

Просто, мисля да започна

коварна, шеметна игра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветомира Тинкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...