9.12.2007 г., 11:43

Игра

1.2K 0 5

В дискотеката отново

влизат всички с гръм.

В луди танци пак се вихрят

и отбягва ги сънят.

С прическа на певица,

с тъмносини очила,

с дълбоко деколте

и с късата пола -

пристига новата звезда.

Изпод молива й черен

блесват пъстрите очи.

И прилежно оцветени,

лъскат ноктите й.

Тя е много талантлива,

тя във всичко е добра.

Няма спор, това е -

идеалът за жена!

Тази вечер на купона

ще блести сред всички тя.

Ще танцува до полоуда,

ще покаже и бедра.

И с погледът изкуствен

хвърля огнени искри.

С готовност тя се включва

в леки флиртове дори.

А щом капанът щракне

и оплете се някой мъж,

тя внезапно си отива

като топъл летен дъжд.

Само споменът за нея,

в най- красивите мечти,

ще проблясва на мъжете

в сладки сънища дори.

Тя не може да обича,

всеки нея нарани.

Само може да съблича

души в заблуда и мечти.

.............................................

От днес такава аз ще бъда!

За радост може би, или тъга?

Но не ще последвам пътя,

аз на леката жена!

Просто, мисля да започна

коварна, шеметна игра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветомира Тинкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...