4 sept 2009, 23:32

Игра

  Poesía
571 0 1

Вероятно защото смехът е
да понасяш достойно тъгa -
винаги кръстопътно безпътен
се усмихвам на теб и света.

А защото са дълги косите
на града и ръжта, и страстта -
имам начин да стигна звездите
и намеря от тебе следа.

Не е трудно за теб да се пита.
В хоризонта, в нощта, в сутринта
ти се криеш - да бъдеш открита,
като всяка красива жена.

По-добре е да кажа "не мога"
и останеш достойна тъгa.
И представа за полет, тревога
в нашата дългокоса дъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисер Бойчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...