Вероятно защото смехът е
да понасяш достойно тъгa -
винаги кръстопътно безпътен
се усмихвам на теб и света.
А защото са дълги косите
на града и ръжта, и страстта -
имам начин да стигна звездите
и намеря от тебе следа.
Не е трудно за теб да се пита.
В хоризонта, в нощта, в сутринта
ти се криеш - да бъдеш открита,
като всяка красива жена.
По-добре е да кажа "не мога"
и останеш достойна тъгa.
И представа за полет, тревога
в нашата дългокоса дъга.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
