19 oct 2022, 6:54

Игра 

  Poesía » Civil
188 3 4

Големите играят на война. 

Не с пушки дървени, нито пък с фунийки. 

Не полянката пред блока, разделят си света. 

Не два отбора, а всички, по комшийски. 

 

Големите играят на война. 

В червено само обагрят се шинели. 

Врагът убит е, но няма радост след това. 

Брат брата си убива... за това ли са родени? 

 

Големите играят на война. 

Обсебени и горделиви, ослепели. 

Не виждат старец, майка, син, сестра. 

В жаждата за власт са озверели. 

 

Големите играят на война. 

А мракът падне ли играта не приключва. 

Бомбен взрив прекъсва завинаги съня. 

Не ва̀жи детски вик: “Спри! Това е мойта къща!“ 

 

Големите играят на война. 

А малките са станали прозрачни. 

Коне не тичат, няма я зелената трева. 

Небето посивяло не смее да заплаче. 

 

Големите играят на война. 

За бъдеще такова ли мечтахте? 

Днес кой закриля детската игра? 

А за живота ни предишен кой ще им разкаже? 

 

Големите играха на война...  

 

18.10.2022 Ким Джаксън

© Боряна Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Излязло е от душата ми това стихотворение, Мари. Ако "големите" чувстваха нещата като нас наистина щяха да са големи и войни нямаше да има.
  • Когато "големите играят на война", дори "небето посивяло не смее да заплаче" - така хубаво и точно си го казала, Боби! Кога ли ще спре този ужас? Сърцето ми жали за всеки паднал, защото "малките са станали прозрачни" и не означават нищо за тези, които дърпат конците. Затрогваща творба, която ни кара да се замислим! Браво!
  • Когато сериозна и страшна тема вълнува душата думите сами се появяват. Благодаря, Миночка! ❤
  • Хубав истински стих Боряна! Да, когато големите играят на война, малките просто умират! Лоша, много е лоша тази война на големите! Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??