Игра
Големите играят на война.
Не с пушки дървени, нито пък с фунийки.
Не полянката пред блока, разделят си света.
Не два отбора, а всички, по комшийски.
Големите играят на война.
В червено само обагрят се шинели.
Врагът убит е, но няма радост след това.
Брат брата си убива... за това ли са родени?
Големите играят на война.
Обсебени и горделиви, ослепели.
Не виждат старец, майка, син, сестра.
В жаждата за власт са озверели.
Големите играят на война.
А мракът падне ли играта не приключва.
Бомбен взрив прекъсва завинаги съня.
Не ва̀жи детски вик: “Спри! Това е мойта къща!“
Големите играят на война.
А малките са станали прозрачни.
Коне не тичат, няма я зелената трева.
Небето посивяло не смее да заплаче.
Големите играят на война.
За бъдеще такова ли мечтахте?
Днес кой закриля детската игра?
А за живота ни предишен кой ще им разкаже?
Големите играха на война...
18.10.2022 Ким Джаксън
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Боряна Христова Все права защищены
