13 jun 2010, 21:20

Игра на цветове

  Poesía » Otra
1.1K 0 6

Сля душата ми във жълто и зелено,

те са толкова сплотени,

светли и засмени.

А обичах силно черно и червено.

Жълтото е слънцето в очите,

а зеленото блести в тревите,

черното е мрака във сърцето,

пък червеното - винцето.

Цвете розово съм посадила

на зеленото в тревите,

пò отива му кокиче,

бяло като свободата,

цъфнало в душата.

Сивото пък е на мода,

а лилавото стои на входа.

Всички гледат съм небето,

там е синьото – полето.

За да сме красиви и засмени,

погледи отправяме в небето.

Синьото ни е късметът!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антоанета Лазова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...