Игра на цветове
Сля душата ми във жълто и зелено,
те са толкова сплотени,
светли и засмени.
А обичах силно черно и червено.
Жълтото е слънцето в очите,
а зеленото блести в тревите,
черното е мрака във сърцето,
пък червеното - винцето.
Цвете розово съм посадила
на зеленото в тревите,
пò отива му кокиче,
бяло като свободата,
цъфнало в душата.
Сивото пък е на мода,
а лилавото стои на входа.
Всички гледат съм небето,
там е синьото – полето.
За да сме красиви и засмени,
погледи отправяме в небето.
Синьото ни е късметът!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Лазова Всички права запазени
