16 abr 2016, 23:21

Игра на домино

  Poesía » Otra
477 0 0

(На водка с дявола)

 

Кой си, дяволе,
дето с мен си играеш на домино,
и, тамън построила съм свойта къща от спамени,
кихваш силно,
с чер пипер се посипва мустакът ти
и разливаш в мен
водката с многото сок от очакване?

 

Кой си, дяволе,
дето, скрит в огледалото пукнато,
регистрираш как бляскат в мен долни страсти, излюпват се
и в играта на домино
ги изваждаш от джоба си, скритите,
та победата си над мене
да затвърдиш предварително?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...