Apr 16, 2016, 11:21 PM

Игра на домино

  Poetry » Other
480 0 0

(На водка с дявола)

 

Кой си, дяволе,
дето с мен си играеш на домино,
и, тамън построила съм свойта къща от спамени,
кихваш силно,
с чер пипер се посипва мустакът ти
и разливаш в мен
водката с многото сок от очакване?

 

Кой си, дяволе,
дето, скрит в огледалото пукнато,
регистрираш как бляскат в мен долни страсти, излюпват се
и в играта на домино
ги изваждаш от джоба си, скритите,
та победата си над мене
да затвърдиш предварително?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...