(На водка с дявола)
Кой си, дяволе,
дето с мен си играеш на домино,
и, тамън построила съм свойта къща от спамени,
кихваш силно,
с чер пипер се посипва мустакът ти
и разливаш в мен
водката с многото сок от очакване?
Кой си, дяволе,
дето, скрит в огледалото пукнато,
регистрираш как бляскат в мен долни страсти, излюпват се
и в играта на домино
ги изваждаш от джоба си, скритите,
та победата си над мене
да затвърдиш предварително?
© Павлина Гатева Всички права запазени