Поезия, красиви думи, страст,

любов, опианение, раздяла..

Реди поет, изпаднал във екстаз

тез думи във тетрадка снежно бяла. 

Целувки нежни, топли думи,

ръце горещи, късен час.

Вървя в нощта по чужди друми,

в тетрадката задрасквам "нас". 

Очи любими, късен спомен,

парфюм познат, забравен шал.

Мълчание.. като на помен,

разбираш, че сърце на някого си дал.

Страдание и болка тъй позната,

сълза подир сълза в нощта.

За някого отново ставаш непозната,

така изпепелява те страстта.

Надежда, вяра, силен дух

и слънцето отново в утрото изгрява.

"Обичам те" аз за последно чух

и този глас до днес ме сгрява.