6 feb 2015, 7:39

Игра на "клъцни/срежи"...

  Poesía » Civil
689 1 0

Потекват ми лиги от вести чудесни,
не ще ни напуснете, "хирурзите" местни.
Упорито практикувате мозъчни операции
с декларации, фондации, душевни трансплантации.
Тъмно е, хората се молят за свещи,
гасите ги, криете се зад усмивки зловещи.
Скалпел плъзгате по гърба на народа,
не ще видят свещи, докато крадете им кислорода.
Я събуди се някой, пламък запали,
нужното внимание сте му веднага отдали.
Ще има да храни съпруга, деца,
ала жив ще го одерете, касапи без сърца.
Говоря, но дали изобщо някой ще ме чуе?
Тази държава къде е, кому е?
"Нека се продадеме за по един бифтек"...
Що за фикционални подобия на човек?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Връзки за обувки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....