Потекват ми лиги от вести чудесни,
не ще ни напуснете, "хирурзите" местни.
Упорито практикувате мозъчни операции
с декларации, фондации, душевни трансплантации.
Тъмно е, хората се молят за свещи,
гасите ги, криете се зад усмивки зловещи.
Скалпел плъзгате по гърба на народа,
не ще видят свещи, докато крадете им кислорода.
Я събуди се някой, пламък запали,
нужното внимание сте му веднага отдали.
Ще има да храни съпруга, деца,
ала жив ще го одерете, касапи без сърца.
Говоря, но дали изобщо някой ще ме чуе?
Тази държава къде е, кому е?
"Нека се продадеме за по един бифтек"...
Що за фикционални подобия на човек?