Feb 6, 2015, 7:39 AM

Игра на "клъцни/срежи"...

  Poetry » Civic
686 1 0

Потекват ми лиги от вести чудесни,
не ще ни напуснете, "хирурзите" местни.
Упорито практикувате мозъчни операции
с декларации, фондации, душевни трансплантации.
Тъмно е, хората се молят за свещи,
гасите ги, криете се зад усмивки зловещи.
Скалпел плъзгате по гърба на народа,
не ще видят свещи, докато крадете им кислорода.
Я събуди се някой, пламък запали,
нужното внимание сте му веднага отдали.
Ще има да храни съпруга, деца,
ала жив ще го одерете, касапи без сърца.
Говоря, но дали изобщо някой ще ме чуе?
Тази държава къде е, кому е?
"Нека се продадеме за по един бифтек"...
Що за фикционални подобия на човек?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Връзки за обувки All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...