7 nov 2011, 7:57

Игра на сенки

  Poesía » Otra
913 0 1

Отново потънахме в тихия бяг,

далече от всички вековни омрази...

Труден за ходене е нашия бряг,

пълен със тръни, камъни и огради.

Не е ли бавната победа най-могъща

за онзи, който за света е глух?

Нали във стих любовта се превръща,

в покорен, мил и предан дух?

И сенките играят тази нощ

с душа, сърце и сладки тайни.

И бягат, тичат със такава мощ

от думите ни, красиви и омайни.

Като на хазарт любовта горделива

залага всичко за минутка пак.

Тогава сянката черна всичко помита,

остава ни в гъстия, сив полумрак.

А ти ме взимаш в прегръдката си нежна

обръщайки гръб на тъмните дни...

Сенките спускат се в играта небрежна,

строейки грозни,  дебели стени...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ро Си Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...