7 нояб. 2011 г., 07:57

Игра на сенки

909 0 1

Отново потънахме в тихия бяг,

далече от всички вековни омрази...

Труден за ходене е нашия бряг,

пълен със тръни, камъни и огради.

Не е ли бавната победа най-могъща

за онзи, който за света е глух?

Нали във стих любовта се превръща,

в покорен, мил и предан дух?

И сенките играят тази нощ

с душа, сърце и сладки тайни.

И бягат, тичат със такава мощ

от думите ни, красиви и омайни.

Като на хазарт любовта горделива

залага всичко за минутка пак.

Тогава сянката черна всичко помита,

остава ни в гъстия, сив полумрак.

А ти ме взимаш в прегръдката си нежна

обръщайки гръб на тъмните дни...

Сенките спускат се в играта небрежна,

строейки грозни,  дебели стени...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ро Си Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...