Отново потънахме в тихия бяг,
далече от всички вековни омрази...
Труден за ходене е нашия бряг,
пълен със тръни, камъни и огради.
Не е ли бавната победа най-могъща
за онзи, който за света е глух?
Нали във стих любовта се превръща,
в покорен, мил и предан дух?
И сенките играят тази нощ
с душа, сърце и сладки тайни.
И бягат, тичат със такава мощ
от думите ни, красиви и омайни. ...