Играя шах върху гърба на котката
и по-меланхолично е от събота.
Мъжът ми е безделен като утрото,
когато пак забравих печката на четири.
Да пишеш стихове -
душевна мастурбация.
Съвсем съм се побъркала от слабоумие,
но за какво ми е да имам ум в каторгата.
Излизам по пижама, спя с костюм,
преди да се изкъпя се гримирам,
навън е сухо, а у нас вали
и котката ми лае и настръхва…
Не се разбирам, а понякога се мразя
за силата на свойта безхарактерност
и слабостта на думите, които преповтарям.
Научил ли си се успешно да се пазиш
от твърде невнимателно доверие?!
Една стограмка апатично лято
и девет чаши чай, против настинка…
Кирливи ризи, гладя и прибирам,
а после ги обличаме по сватбите
и всички ни се радват и обичат -
слъзливи турски 120 серии.
Накрая мустакат, наметнал униформата,
ще допрочиташ Стефан Цанев, стотен том,
а аз ще си мечтая да запаля,
и тъй обикновено ще си остаряваме…
а този стих е жесток! много кеф!