14 янв. 2010 г., 09:44

Игра на шах върху гърба на котката

2.3K 0 20
Играя шах върху гърба на котката
и по-меланхолично е от събота.
Мъжът ми е безделен като утрото,
когато пак забравих печката на четири.
Да пишеш стихове -
душевна мастурбация.
Съвсем съм се побъркала от слабоумие,
но за какво ми е да имам ум в каторгата.
Излизам по пижама, спя с костюм,
преди да се изкъпя се гримирам,
навън е сухо, а у нас вали
и котката ми лае и настръхва…
Не се разбирам, а понякога се мразя
за силата на свойта безхарактерност
и слабостта на думите, които преповтарям.
Научил ли си се успешно да се пазиш
от твърде невнимателно доверие?!
Една стограмка апатично лято
и девет чаши чай, против настинка…
Кирливи ризи, гладя и прибирам,
а после ги обличаме по сватбите
и всички ни се радват и обичат -
слъзливи турски 120 серии.
Накрая мустакат, наметнал униформата,
ще допрочиташ Стефан Цанев, стотен том,
а аз ще си мечтая да запаля,
и тъй обикновено ще си остаряваме…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • чела съм те на друго място и съм очарована! доволна съм, че и тук мога да се радвам на стиховете ти! поздрави!

    а този стих е жесток! много кеф!
  • Страшна си в анализите на емоционалността, на мотивите за поведение...стигаш чак до родилната зала на мислите и те излизат съвсем голи и съвсем истински в твоите стихове! Вярвам ти! Благодаря ти!
  • Доста психоексцентрично, но.... хитро!

    Харесах!
  • Хах...Интересен замисъл...
  • Нещо като натурален психотизъм....

    Гледам благодарностите се котират

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...