Игра на страст
Как искам да сме като тези, младите...
В неопитомената им страст,
в плахото докосване на погледи,
аз себе си дори за миг видях.
В трептенето на фибрите,
в устните, в телата им,
жадуващи за грях,
усетих спомена за моето минало
и за угасналата страст.
Уви, те млади са, не знаят
измамна, че е любовта,
не могат още да играят
най-старата игра в света.
И мислят, че е невъзможно,
не вярват в печален край,
за тях днес няма нищо сложно -
те двамата в един безкрай.
Как искам да сме като тези, младите,
но няма връщане назад.
Да се опитаме тогава,
да поиграеме на страст.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Панайотова Todos los derechos reservados
