Игра на страст
Как искам да сме като тези, младите...
В неопитомената им страст,
в плахото докосване на погледи,
аз себе си дори за миг видях.
В трептенето на фибрите,
в устните, в телата им,
жадуващи за грях,
усетих спомена за моето минало
и за угасналата страст.
Уви, те млади са, не знаят
измамна, че е любовта,
не могат още да играят
най-старата игра в света.
И мислят, че е невъзможно,
не вярват в печален край,
за тях днес няма нищо сложно -
те двамата в един безкрай.
Как искам да сме като тези, младите,
но няма връщане назад.
Да се опитаме тогава,
да поиграеме на страст.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Панайотова Всички права запазени
