25 sept 2011, 1:28

Игра на светлосенки 

  Poesía » Otra
583 1 14

Разпитвам совите за смисъла на думите.

Надлъгвам се с фалшиви пълнолуния.

Хиляда стъпки разпилях по друмите

и нямам време за премислени безумия.

 

Със сол посипвам всички бедни спомени.

Така по-лесно ще ми е да ги преглътна.

Насън изпивам си сълзúте неотронени.

Омразата оставам непокътната.

 

А после упорито  и тържествено

се взирам кротко в себе си. Безпътна.

Човекът бил творение божествено...

Игра на светлосенки виждам аз – безплътна.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??