Игра на светлосенки
Разпитвам совите за смисъла на думите.
Надлъгвам се с фалшиви пълнолуния.
Хиляда стъпки разпилях по друмите
и нямам време за премислени безумия.
Със сол посипвам всички бедни спомени.
Така по-лесно ще ми е да ги преглътна.
Насън изпивам си сълзúте неотронени.
Омразата оставам непокътната.
А после упорито и тържествено
се взирам кротко в себе си. Безпътна.
Човекът бил творение божествено...
Игра на светлосенки виждам аз – безплътна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
