Разпитвам совите за смисъла на думите.
Надлъгвам се с фалшиви пълнолуния.
Хиляда стъпки разпилях по друмите
и нямам време за премислени безумия.
Със сол посипвам всички бедни спомени.
Така по-лесно ще ми е да ги преглътна.
Насън изпивам си сълзúте неотронени.
Омразата оставам непокътната.
А после упорито и тържествено
се взирам кротко в себе си. Безпътна.
Човекът бил творение божествено...
Игра на светлосенки виждам аз – безплътна.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
