25 сент. 2011 г., 01:28

Игра на светлосенки 

  Поэзия » Другая
584 1 14

Разпитвам совите за смисъла на думите.

Надлъгвам се с фалшиви пълнолуния.

Хиляда стъпки разпилях по друмите

и нямам време за премислени безумия.

 

Със сол посипвам всички бедни спомени.

Така по-лесно ще ми е да ги преглътна.

Насън изпивам си сълзúте неотронени.

Омразата оставам непокътната.

 

А после упорито  и тържествено

се взирам кротко в себе си. Безпътна.

Човекът бил творение божествено...

Игра на светлосенки виждам аз – безплътна.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??