3 abr 2014, 21:29

Игра на точност

958 0 0

Дали е истинно, когато

си мислим, че е можещо без "нас"?

Защо ли вечно пазим като свято

така нареченото его и така

наречената всемогъща наша власт?

Умееме ли да не можем

от щастието капка да оставим

и там, когато точно най-сме жадни,

с насмешка тихичко да се намразим?!

Защо "ни" пиша и защо намирам го красиво?

Не е подобаващо цинично

човек да изповядва нещо гнило?

Сега е късно, утре ще е рано...

А срещу тях застанал дръзко един момент,

моментът "двама"!

В живота късно няма!

В живота всичко е навреме!

А любовта не е прекрасна

без деликатната, чаровна драма!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Бедрозова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...