Дали е истинно, когато

си мислим, че е можещо без "нас"?

Защо ли вечно пазим като свято

така нареченото его и така

наречената всемогъща наша власт?

Умееме ли да не можем

от щастието капка да оставим

и там, когато точно най-сме жадни,

с насмешка тихичко да се намразим?!

Защо "ни" пиша и защо намирам го красиво?

Не е подобаващо цинично

човек да изповядва нещо гнило?

Сега е късно, утре ще е рано...

А срещу тях застанал дръзко един момент,

моментът "двама"!

В живота късно няма!

В живота всичко е навреме!

А любовта не е прекрасна

без деликатната, чаровна драма!