3.04.2014 г., 21:29

Игра на точност

951 0 0

Дали е истинно, когато

си мислим, че е можещо без "нас"?

Защо ли вечно пазим като свято

така нареченото его и така

наречената всемогъща наша власт?

Умееме ли да не можем

от щастието капка да оставим

и там, когато точно най-сме жадни,

с насмешка тихичко да се намразим?!

Защо "ни" пиша и защо намирам го красиво?

Не е подобаващо цинично

човек да изповядва нещо гнило?

Сега е късно, утре ще е рано...

А срещу тях застанал дръзко един момент,

моментът "двама"!

В живота късно няма!

В живота всичко е навреме!

А любовта не е прекрасна

без деликатната, чаровна драма!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Бедрозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...