3 апр. 2014 г., 21:29

Игра на точност

955 0 0

Дали е истинно, когато

си мислим, че е можещо без "нас"?

Защо ли вечно пазим като свято

така нареченото его и така

наречената всемогъща наша власт?

Умееме ли да не можем

от щастието капка да оставим

и там, когато точно най-сме жадни,

с насмешка тихичко да се намразим?!

Защо "ни" пиша и защо намирам го красиво?

Не е подобаващо цинично

човек да изповядва нещо гнило?

Сега е късно, утре ще е рано...

А срещу тях застанал дръзко един момент,

моментът "двама"!

В живота късно няма!

В живота всичко е навреме!

А любовта не е прекрасна

без деликатната, чаровна драма!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Бедрозова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...