Летежът на времето ме плаши,
чувствам близостта на безкрая
и все пак в сърцето ми живее
надеждата...ще оцелея.
Грабват ме на деня светлината,
на нощта потайна тишината,
по неизживените чувства тъгата
и на живота примамлив играта.
Ту ме със щастие ласкаят,
ту в мъка душата терзаят,
но не бих се сама простила
с тази игра немилостива.