8 oct 2008, 16:20

Игра немилостива 

  Poesía » Filosófica
710 0 4

Летежът на времето ме плаши,

чувствам близостта на безкрая

и все пак в сърцето ми живее

надеждата...ще оцелея.

 

Грабват ме на деня светлината,

на нощта потайна тишината,

по неизживените  чувства тъгата

и на живота примамлив играта.

 

Ту ме със щастие ласкаят,

ту в мъка душата терзаят,

но не бих се сама простила

с тази игра немилостива.

© Мадлен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??