Летежът на времето ме плаши,
чувствам близостта на безкрая
и все пак в сърцето ми живее
надеждата...ще оцелея.
Грабват ме на деня светлината,
на нощта потайна тишината,
по неизживените чувства тъгата
и на живота примамлив играта.
Ту ме със щастие ласкаят,
ту в мъка душата терзаят,
но не бих се сама простила
с тази игра немилостива.
© Мадлен All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
