8.10.2008 г., 16:20 ч.

Игра немилостива 

  Поезия » Философска
691 0 4

Летежът на времето ме плаши,

чувствам близостта на безкрая

и все пак в сърцето ми живее

надеждата...ще оцелея.

 

Грабват ме на деня светлината,

на нощта потайна тишината,

по неизживените  чувства тъгата

и на живота примамлив играта.

 

Ту ме със щастие ласкаят,

ту в мъка душата терзаят,

но не бих се сама простила

с тази игра немилостива.

© Мадлен Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??