10 mar 2009, 22:52

Играчка 

  Poesía
1085 0 4

По тялото отново чувствам как

поглед смело  прави пирует.

Несъмнено ще оказвам тази вечер пак

силата на своя нежен силует.

 

Фриволна, желана, с коса разпиляна

от чара си женски нахалос раздавам.

Към помислите грешни на мъжа зад бара

уверено на токчета се приближавам.

 

Жена му смирено стои, наблюдава.

Хлапе съм за нея, което играе.

За любов до живот съпругът й ще наддава,

макар и за сладостен грях да мечтае.

 

По тялото отново чувствам как,

плътските желания превръщат ме в играчка.

От ден до пладне пак -

радостта от нея толкова е кратка.

 

 

© Емили Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??