Играчка
По тялото отново чувствам как
поглед смело прави пирует.
Несъмнено ще оказвам тази вечер пак
силата на своя нежен силует.
Фриволна, желана, с коса разпиляна
от чара си женски нахалос раздавам.
Към помислите грешни на мъжа зад бара
уверено на токчета се приближавам.
Жена му смирено стои, наблюдава.
Хлапе съм за нея, което играе.
За любов до живот съпругът й ще наддава,
макар и за сладостен грях да мечтае.
По тялото отново чувствам как,
плътските желания превръщат ме в играчка.
От ден до пладне пак -
радостта от нея толкова е кратка.
© Емили All rights reserved.
