7 nov 2012, 22:11

Играла съм в тази пиеса 

  Poesía » De amor
769 0 8

Играла съм в тази пиеса,
но беше преди сто лета.
Пак бях дългокоса принцеса,
ти яздеше кон със крила.

Летеше към мене безумен,
забравил за свян и за страх.
Блестяха сребристи доспехи,
а ти просто грееше в тях.

Но после небето се стъмни 
и дъжд изведнъж заваля,
посоките станаха стръмни
и трудни за кон със крила.

Земята ти беше студена,
и твърда, и лоша на вкус.
За моите чувства ранени,
загуби и разум, и слух.

Играла съм в тази пиеса,
отдавна, по време оно.
Сега съм почти поетеса,
с клавиши наместо перо.

© Джейд Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??