Играла съм в тази пиеса
Играла съм в тази пиеса,
но беше преди сто лета.
Пак бях дългокоса принцеса,
ти яздеше кон със крила.
Летеше към мене безумен,
забравил за свян и за страх.
Блестяха сребристи доспехи,
а ти просто грееше в тях.
и дъжд изведнъж заваля,
посоките станаха стръмни
и трудни за кон със крила.
Земята ти беше студена,
и твърда, и лоша на вкус.
За моите чувства ранени,
загуби и разум, и слух.
Играла съм в тази пиеса,
отдавна, по време оно.
Сега съм почти поетеса,
с клавиши наместо перо.
© Джейд All rights reserved.
