26 sept 2006, 14:58

Играта на любовта

  Poesía
783 0 3
Играта на любовта

Тихо и нежно потреперване
Открадната целувка и после самота
Усещам как заряваш си пръстите
В моята коса, играейки играта на любовта

Сладка незабравима целувка
Открадвам от теб и застивам така
Усещам как губя ума си и
Продължавам играта на любовта

Недовършеното ми изречение
Изпълнено с любов: "Нека останем вечно така"
Усещам как галиш ръцете ми
Копнем да продължим играта на любовта

С тези очи ти галиш душата ми
С тези ръце ми показваш света
С тези думи ти вълнуваш сърцето ми
С тебе двамата играем играта на любовта

С тези ноти, на пиано изсвирени
С тези рими, подредени с умение
С тези последни мигове с теб
Играта приключи с поражение ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...