11 abr 2008, 16:51

Играта на съдбата (В огъня ще изгоря) 

  Poesía » Otra
1003 0 3
В огъня ще изгоря - на клада!
За любовта готова съм аз да умра,
нищо, че съм още млада,
приела съм без ропот таз съдба!

Любовта споходи ме тъй рано,
живота ми - неизживян, уви!
Аз имах светло бъдеще мечтано,
но съдбата изведнъж се промени.

Тъй млада - едва тринайсетгодишна,
мъжът видя в мен жена
и заблуден от външността ми пищна,
прилъга ме леглото му да споделя.

А аз, глупачката - повярвах
на милите му думи и лъжи,
в нощите от любовна мъка изгарях
и мислех го за Бог дори.

Всичко сега ми е ясно,
но късно разбрах му играта.
Да се боря с ориста е опасно
и не ще да променя съдбата.

На кладата ще изгоря - и нека!
Сама съм си виновна за това.
По пътеката вървя полека,
а отстрани ми се присмива любовта!


© Валето Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми харесва Финалът!
  • Вале, съдбата наистина може да бъде жестока, но чарът на живота е да се бориш срещу нея!Не се примирявай! А ако всичко беше толкова хубаво, може би нямаше да има такива хубави стихотворения като твоето.Много хубаво стихче!Браво!
  • И аз бях на тринайсет когато ме връхлетя любовта!Но болката се преживява...Остават само красивите спомени
Propuestas
: ??:??