Играта на съдбата (В огъня ще изгоря)
За любовта готова съм аз да умра,
нищо, че съм още млада,
приела съм без ропот таз съдба!
Любовта споходи ме тъй рано,
живота ми - неизживян, уви!
Аз имах светло бъдеще мечтано,
но съдбата изведнъж се промени.
Тъй млада - едва тринайсетгодишна,
мъжът видя в мен жена
и заблуден от външността ми пищна,
прилъга ме леглото му да споделя.
А аз, глупачката - повярвах
на милите му думи и лъжи,
в нощите от любовна мъка изгарях
и мислех го за Бог дори.
Всичко сега ми е ясно,
но късно разбрах му играта.
Да се боря с ориста е опасно
и не ще да променя съдбата.
На кладата ще изгоря - и нека!
Сама съм си виновна за това.
По пътеката вървя полека,
а отстрани ми се присмива любовта!
© Валето All rights reserved.
