Apr 11, 2008, 4:51 PM

Играта на съдбата (В огъня ще изгоря)

  Poetry » Other
1.2K 0 3
В огъня ще изгоря - на клада!
За любовта готова съм аз да умра,
нищо, че съм още млада,
приела съм без ропот таз съдба!

Любовта споходи ме тъй рано,
живота ми - неизживян, уви!
Аз имах светло бъдеще мечтано,
но съдбата изведнъж се промени.

Тъй млада - едва тринайсетгодишна,
мъжът видя в мен жена
и заблуден от външността ми пищна,
прилъга ме леглото му да споделя.

А аз, глупачката - повярвах
на милите му думи и лъжи,
в нощите от любовна мъка изгарях
и мислех го за Бог дори.

Всичко сега ми е ясно,
но късно разбрах му играта.
Да се боря с ориста е опасно
и не ще да променя съдбата.

На кладата ще изгоря - и нека!
Сама съм си виновна за това.
По пътеката вървя полека,
а отстрани ми се присмива любовта!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валето All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми харесва Финалът!
  • Вале, съдбата наистина може да бъде жестока, но чарът на живота е да се бориш срещу нея!Не се примирявай! А ако всичко беше толкова хубаво, може би нямаше да има такива хубави стихотворения като твоето.Много хубаво стихче!Браво!
  • И аз бях на тринайсет когато ме връхлетя любовта!Но болката се преживява...Остават само красивите спомени

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...