11.04.2008 г., 16:51

Играта на съдбата (В огъня ще изгоря)

1.2K 0 3
В огъня ще изгоря - на клада!
За любовта готова съм аз да умра,
нищо, че съм още млада,
приела съм без ропот таз съдба!

Любовта споходи ме тъй рано,
живота ми - неизживян, уви!
Аз имах светло бъдеще мечтано,
но съдбата изведнъж се промени.

Тъй млада - едва тринайсетгодишна,
мъжът видя в мен жена
и заблуден от външността ми пищна,
прилъга ме леглото му да споделя.

А аз, глупачката - повярвах
на милите му думи и лъжи,
в нощите от любовна мъка изгарях
и мислех го за Бог дори.

Всичко сега ми е ясно,
но късно разбрах му играта.
Да се боря с ориста е опасно
и не ще да променя съдбата.

На кладата ще изгоря - и нека!
Сама съм си виновна за това.
По пътеката вървя полека,
а отстрани ми се присмива любовта!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми харесва Финалът!
  • Вале, съдбата наистина може да бъде жестока, но чарът на живота е да се бориш срещу нея!Не се примирявай! А ако всичко беше толкова хубаво, може би нямаше да има такива хубави стихотворения като твоето.Много хубаво стихче!Браво!
  • И аз бях на тринайсет когато ме връхлетя любовта!Но болката се преживява...Остават само красивите спомени

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...