5 feb 2009, 9:38

Игри

  Poesía » Otra
707 0 1
И те играят игри в главите си -
създават персонажи от нас и взимат
души, имена и думите истински,
все неща, които не могат да имат...

Аз се чувствам за това, беден.
Нямам условия за забавление,
нима този свят е твърде земен
за тези, които играят на небето?

Не са ми ясни и правилата,
или по-скоро не ги спазвам.
Всъщност такава е играта,
че всичко чуждо аз намразвам.

Кажете ми, колко може да е трудно
да вникна вътре в интригата?
Аз, чието съзнание беше будно,
само в тези игри за малко мигове.

И защо да се самооставям,
и да бъда част от това его?
Игрите никога не са забавни,
ако са създадени от него.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...