5 feb 2009, 9:38

Игри

  Poesía » Otra
708 0 1
И те играят игри в главите си -
създават персонажи от нас и взимат
души, имена и думите истински,
все неща, които не могат да имат...

Аз се чувствам за това, беден.
Нямам условия за забавление,
нима този свят е твърде земен
за тези, които играят на небето?

Не са ми ясни и правилата,
или по-скоро не ги спазвам.
Всъщност такава е играта,
че всичко чуждо аз намразвам.

Кажете ми, колко може да е трудно
да вникна вътре в интригата?
Аз, чието съзнание беше будно,
само в тези игри за малко мигове.

И защо да се самооставям,
и да бъда част от това его?
Игрите никога не са забавни,
ако са създадени от него.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...