Игри
създават персонажи от нас и взимат
души, имена и думите истински,
все неща, които не могат да имат...
Аз се чувствам за това, беден.
Нямам условия за забавление,
нима този свят е твърде земен
за тези, които играят на небето?
Не са ми ясни и правилата,
или по-скоро не ги спазвам.
Всъщност такава е играта,
че всичко чуждо аз намразвам.
Кажете ми, колко може да е трудно
да вникна вътре в интригата?
Аз, чието съзнание беше будно,
само в тези игри за малко мигове.
И защо да се самооставям,
и да бъда част от това его?
Игрите никога не са забавни,
ако са създадени от него.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени