5 февр. 2009 г., 09:38

Игри

704 0 1
И те играят игри в главите си -
създават персонажи от нас и взимат
души, имена и думите истински,
все неща, които не могат да имат...

Аз се чувствам за това, беден.
Нямам условия за забавление,
нима този свят е твърде земен
за тези, които играят на небето?

Не са ми ясни и правилата,
или по-скоро не ги спазвам.
Всъщност такава е играта,
че всичко чуждо аз намразвам.

Кажете ми, колко може да е трудно
да вникна вътре в интригата?
Аз, чието съзнание беше будно,
само в тези игри за малко мигове.

И защо да се самооставям,
и да бъда част от това его?
Игрите никога не са забавни,
ако са създадени от него.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...